Два дни преди финалния мач между Франция и Аржентина ФИФА определи

Два дни преди финалния мач сред Франция и Аржентина ФИФА дефинира за арбитър Шимон Марчиняк. И това несъмнено бе изненада, най-малкото тъй като полякът е представител на Европа, откъдето е единият финалист, но световната футболна асоциация се оказа без други варианти. Защо се стигна до назначението на 41-годишния рефер от Плоцк?

 

Скандалите

На Мондиал 2022 не липсваха проблеми със съдиите и надлежно имаше много остри изявления против тях. Ето къса подборка, и то единствено от мачовете в директните елиминации:

• " Надявам се повече в никакъв случай този рефер (Матеу Лаос) да не ни свири, тъй като не става за нищо. " (вратарят на Аржентина Емилиано Мартинес след 1/4-финала с Нидерландия); 

• " Неприемливо е аржентински съдия (Факундо Тело) да е на наш мач. Залагам, че Аржентина ще е първенец. " (защитникът на Португалия Пепе след 1/4-финала с Мароко); 

• " Много е необичайно, че съдии от страна, която още е в шампионата, е назначен за наш мач. Той бе против нашия тим. " (халфът на Португалия Бруно Фернандеш след същия мач с Мароко);

• " Не мога да ви обясня какъв брой бе неприятно съдийството. Много неприятно. " (защитникът на Англия Хари Магуайър за бразилския рефер Уилтон Сампайо на 1/4-финала с Франция); 

• " Орсато се държеше високомерно, когато изгони Манджукич. Чухме го какво казва. Оставете го да си живее в неговия свят, и това е. " (треньорът на Хърватия Златко Далич след 1/2-финала с Аржентина).

 

Как изобщо се избират съдии за мондиалите?

По квоти от всяка асоциация. Традиционно повече от всички се назначават съдии от УЕФА. Океания е устойчиво на дъното, а Азия, след отдръпването на узбека Равшан Ирматов, слезе до равнището на Африка. Континенталните конфедерации изпращат на мондиалите тези, които считат за най-хубави. И съвсем всеки от тях има опит в мачове под егидата на съответната конфедерация - УЕФА, КАФ, КОНКАКАФ, КОНМЕБОЛ.

Но критерият " опит " не всеки път се ползва. Например на Мондиал 2022 имаше две изключения - дамите Салима Мукасанга (Руанда) и Йошима Ямашита (Япония), които по този начин и не получиха наряд, а единствено подвигаха таблото със промените. При това не всеки път удачно - африканката да вземем за пример пусна на терена 12 футболисти от Австралия в мача с Франция (грешката бе поправена от сътрудниците ѝ след няколко секунди).

Нивото на съдиите от разните континенти се разграничава. Едно е постоянно да свириш в Шампионската лига, напълно друго - другарски мачове в Африка. Скоростта, игровото мислене - всичко е на друго равнище. Даже и съдията да е перспективен, нужна му е процедура от интензивни мачове. Затова и на международните шампионати доминират рефери от УЕФА.

И към този момент на шести мондиал на европейците се падат най-малко 1/3 от всички мачове - постоянно над 20 (от 64), като най-вече бяха в Германия 2006 (28). Но и към съдиите от УЕФА претенциите са не по-малко. 

 

Съдиите имат проблем с VAR процедурите

Преди огромен шампионат всички рефери слушат лекции, вървят на лагер-сборове и покриват нормативи. И официално всички са подготвени за такова равнище.

Но европейските съдии не са привикнали да работят в координатната система на ФИФА по въпроса с VAR асистентите. Подходът на ФИФА е следният: в случай че решението на съдията е неверно съгласно VAR, той бива поканен да види обстановката на монитора. В Европа не е по този начин: тук съдията споделя кой миг му е подозрителен и VAR съпоставя неговото изложение със записа. И ако описанието подхожда, само че видеореферите все пак не са съгласни с решението, просто предлагат на съдията да го промени.

Възможно е затова да станахме очевидци на няколко странни VAR намеси, които накараха рефери въпреки всичко да вземат верни решения. Например - дузпата на Роберт Левандовски в мача Мексико - Полша или играта с ръка на Хосе Хименес на Португалия - Уругвай.

 

Съвременните трактовки плашат даже топ реферите

За последните две години ФИФА промени мнението за игра с ръка (сега естествеността ѝ се дефинира от придвижването на тялото на играча и да се откри границата е трудно), за засадите, за единоборствата...

И като че реферите нямаха задоволително време, с цел да тестват тези тълкования. Ако с ръката на Хименес, която се стреми към опора, е ясно за всички (това не е фаул) като се изключи съдиите, то с покриването на топката с тяло не всичко е изяснено. Все още няма схващане къде е границата сред желанието на играча непочтено да проработи дузпа и да скрие топката с тяло (например момента с рухването на катареца Акрам Афиф в мача против Сенегал).

Изглежда съдиите са се договорили да не свирят дребните нарушавания, само че видяхме дузпата против Кристиано Роналдо - неверно решение съгласно ФИФА. И различен образец: жълтият картон на мароканеца Софиан Буфал за конфликта с Тео Ернандес (Франция) в полуфинала. Мексиканският рефер Сесар Артуро Рамос назначи свободен удар за французите, само че най-малко половината съдии на Мондиал 2022 щяха да дадат знак играта да продължи...

 

Как за финала бе определен полякът Марчиняк?

Шефът на съдиите във ФИФА Пиерлуиджи Колина се вкара в капан, откакто в I кръг на груповата фаза назначи не най-хубавите рефери. Веднага започнаха грешките и напрежението върху съдиите към този момент нямаше по какъв начин да бъде свалено.

В плейофите се появиха нови проблематични точки - съвсем всички арбитри бяха от страни, чиито тимове към момента играеха в шампионата. И това предизвика раздразнителност у играчи и треньори.

Тук към този момент става въпрос за географския принцип, общопризнат от ФИФА. Най-добрите съдии главно са представители на страните, които остават най-дълго в шампионата - Бразилия, Франция, Испания, Аржентина, Англия. Тези рефери не би трябвало да управляват мачове на своите тимове. Не може и на тези отбори, с които техният тим може да се срещне в идващите етапи. Не може и на страни, с които техният отбор към този момент е играл.

На предходни шампионати нямаше такива проблеми - ситуацията спасяваха рефери от страни, които или изобщо не участваха, или отпадаха рано (Ирматов, Чакър, Роки, Скомина, Мажич, Ериксон, Де Блекере, Телес, Михел, Бусака и др.). Наличието на най-малко двама-трима арбитри от екстра класа от нефутболни страни би разрешило на ФИФА да покрие повече мачове без проблеми. Италианецът Даниеле Орсато единствен от актуалните топ съдии е подобен, тъй като Италия не взе участие. Но той през цялото време не бе очевиден любимец за финалния мач, по тази причина получи два мача в групите и полуфинал.

И това докара до съмнителни претенденти за финала. Първоначалните любимци бяха Дани Маккели (Нид), Матеу Лаос (Исп) и Алиреза Фагани (Иран). Но Маккели е навън от сметките поради отпадането на Нидерландия от Аржентина. Лаос пък на същия този 1/4-финал не изгони Паредес и загуби надзор, след което бе отпратен от ФИФА да се прибира в Испания. Фагани също бе отпратен - след играта с ръка на Хименес по време на Португалия - Уругвай в груповата фаза.

Така основен претендент остана полякът Шимон Марчиняк, който получи назначението. И това единствено по себе си е събитие, тъй като от 1994 година финалът не е поверяван на европейски съдия, който няма във визитката си край в Шампионската лига.

Все отново в Катар Марчиняк беше основен арбитър единствено на два мача, в които участваха и двата тима финалисти. В тях и Аржентина, и Франция победиха с по 2:1 - съответно Австралия и Дания. В тези срещи нямаше суперспорни моменти, нямаше и отрицателни изявления против поляка. В двата дуела Марчиняк не отсъди дузпа и сподели общо 5 жълти картона, от които единствено един на някого от финалистите - на французина Жул Кунде.

Но, има едно огромно НО: Полша отпадна от Франция на 1/8-финалите след загуба с 1:3...